Падането на сексуалните табута и либерализацията на обществените възгледи, изкара на бял свят една малка общност, за която доскоро единственият душевен отдушник беше неделното предаване на Росица Кирилова – “За животните с любов”.
Това доведе до остра нужда от социално, а така също и от правно регламентиране в отношенията “човек – животно”.
Аз обаче ще подходя от друг аспект и ще се опитам да ви нахвърлям в щрихи генезиса и развититето на човешкия мерак и целеустременост в предпочитанието на животинските ласки.
И така, реших да се спра на две от най-често предпочитаните за интимни партньори животни – козичката (Capra hircus palustris) и овчицата (Ovis aries palustris).
Наскоро проведено проучване на СЗО сочи, че около 10% от половосъзряващото население от мъжки пол, предпочита за своя първа сексуална партньорка, представител на един от двата гореспоменати вида.
Първите сведения за отглеждането на овце и кози датират от времето, когато по нашите земи са живеели Траките. На голяма част от откритите археологически находки от онова време, предимно ритони и фиали, се виждат изображения на овце и на кози глави.
Траките са използвали овцете и козите като “разменна монета” в търговията си с други племена. По-късно с напредване на стоково-паричните отношения, дребният добитък се утвърдил като ценен стопански източник на мляко, месо, кожи и вълна. Овцете и козите освен средство за препитание, били и ценна зестра, както и военна плячка.
Много по-късно, по време на турското робство, голяма част от данъците и налозите, били събирани в натура. Една от основните форми на тази данъчна политика, бил т. нар. “беглик”. Той представлявал налог върху овцете и козите в размер на приблизително 1/15 от стойността на притежавания дребен добитък.
По всичко изглежда обаче, че още от древността овцете и козите са използвани и за утоляване на сексуалните нужди на хората.
В легендата за Орфей намираме сведения за страста на митичният пастир и музикант, към подопечните си чифтокопитни рожби. Още Павзаний в “Описание на Елада” разказва за култа към тракиеца Орфей и затова как той винаги е бил изобразяван заобиколен от зверове, които били привличани от песните му. Дали пък митичният тракиец не е посягал и на други животни? Това ние не може нито да твърдим със сигурност, нито да отхвърлим. Факт е обаче, че нерегламентираните му отношения с представителите на фауната, кара дори нимфата Евридика, да го сиктирдоса и да избяга далеч от него, в царството на сенките.
Траките разказвали, че славеите, които имат гнезда върху гроба на Орфей, “пеели някак по-сладко и по-мощно”, а Македоните, които обитавали земята под планината Пиерия и града Дион, пък разправяли, че “Орфей бил убит там от жените”. Което звучи някак логично, предвид пренебрежителното му отношение към техните нежни ласки.
Впечатляваща е и описаната притча за цар Давид, при когото отишъл ангел-пророк Натан, който му казал: “Един човек имаше 206 овце, а аз имах една. Той ме уби и взе моята овца. И Соломона от нея роди... Този човек си ти!”. Коментарът тук чини ми се е излишен...
През Средновековието, във времето на инквизицията прелюбодейците, които извършвали сношения с животни, били изгаряни на клада заедно със самото животно, с което са съгрешили. Романтично, нали?!
По време на т.нар. Първа религиозна война, изправила едни срещу други хугеноти (френските протестанти) срещу католици, средновековни летописци свидетелстват, че при обсадата на Лион (1562 г.) италианските войници се съвокуплявали с овце. На сексуалните контакти между войници и животни се гледало като на по-малкото зло от секса с проститутки.
Доказателство, че войската и чифтокопитните са неразривно свързани, намираме и в традициите на празника “Гергьовден”. Св. Георги, освен като патрон и закрилник на войската, се почита и като пазител на пастирите и стадата.
Култът към овцете и козите по нашите земи е намерил израз и в някои географски наименования, както и в наименованията на някои селища.
Например с. Овчеполци, което се намира североизточно от град Пазарджик. До селото е разположена местност наречена “Овчите хълмове”. Тук веднага бихме могли да направим аналог с mons veneris, сиреч “венериния хълм”. На един от тях има останки от крепост. Легенда разказва, че тук е живял Константин. Той бил византийски император, свален от брат си. Бил заточен в крепостта. Като дошъл Константин, донесъл със себе си и част от съкровището си, което укрил в подземието на крепостта. Не минало много време и той бил нападнат. Хората му успели да отблъснат врага. През нощта обаче, нападателите запалили много свещи и ги положили върху главите на овце. Подкарали стадата към крепостта. Като видял огромната “войска” Константин избягал от крепостта, изоставяйки всички скъпоценности.
В наши дни, колкото и толерантно да се отнася обществото към сексуалните предпочитания на околните, все още се наблюдават някои ограничения на личностните предпочитания.
Например в щата Арканзас дори оралният секс се счита за содомия! Това разбира се има и своето логично обяснение - в църковната и религиозна литература, “содомити” са били наричани всички хора, които са извършили “непродуктивни” сексуални действия, в това число и орален секс, и мастурбация. Малко по- на североизток обаче – в Уест Вирджиния, законите позволяват човек да прави секс с животно при условие, че то “не надвишава 18 килограма”?!!!
Последното изглежда хуманно, предвид факта, че с това ограничение се гарантира физическото оцеляване на животното.
В заключение бих искал да цитирам известния социолог Ерик Андерсън, който казва: „Само при хората категориите на хомосексуалност и хетеросексуалност са социално конструирани... Животните нямат сексуална идентичност. Те правят само секс.“
Крайно време е сексуалният контакт между човек и животно да бъде реабилитиран!
Затова правете любов – не война!
* Ако тази бе-е-е-е-е-седа ви се е понравила, посетете ме-е-е-е-е отново!
