...Там някъде, сгушено в полите на планината се намираше малкото селце Чепръчане. Жителите на селото, не се различаваха много от тези на останалите малки населени места. Прехраната си изкарваха в градините и дворовете, а вечер “давеха” житейските несгоди с обилни количества домашно-произведен, безакцизен алкохол. Именно в това последното беше едничката радост на чепръчанци – успели да надцакат държавата и да не си платят акциза на казана. Част от хората в селото намираха препитание и в ловното стопанство “Глигов рид”, чийто горд началник беше Румян Глигов.
Общо взето в Чепръчане никога нищо не се случваше, освен обичайните селски сплетни, съседските вражди, боят в кръчмата, някое друго погребение и рядко, ама много рядко сватба, или кръщене.
Тази година обаче беше по-особена. Предстояха избори. Досегашният кмет Калофер Калпазанов караше вече трети мандат, но по всичко изглеждаше, че дните му като кметски наместник бяха преброени.
“Горският”, както всички наричаха Румян Глигов, беше амбициозен и образован – “човек от народа”, както често обичаше да се изтъква. Той бе родом от Чепръчане, точно преди 45 години. Обичаше да си припява поостарелият рефрен от зората на демокрацията, “45 години стигат”, макар той самият да беше убеден комунист. Таман го бе подгонила кризата на средната възраст и в изборната кампания той съзря спасителната сламка, която трябваше да го зареди с нови идеи, нови предизвикателства и да го освободи от духовното и емоционално “изпразване”.
Глигов беше щастливо женен, имаше син и дъщеря – Катерин и Долорес. Катерин Глигов беше по-малкият, но по-любознателният. Обичаше компютрите, забавляваше се в интернет и много рядко съселяните му го виждаха по улиците. Катерин дори не посещаваше училище, тъй като баща му се бе погрижил лично знойна и едрогърда учителка, да посещава домът им, където да предава знанията си на Катерин, а уменията си на Румян.
Сестра му Долорес пък беше галеницата на баща си. Всяка година, заради нея, Румян организираше Ловен събор, на който от специално изградена вишка - оборудвана с асансьор, мокър бар и климатик, Долорес наблюдаваше състезанията по стрелба с катапулт, където поразяващото “гюле” се явяваше жив глиган. Сред атракциите на събора бяха още, “тричане” на ловни хрътки, "Ловна Петанка", в която металните топки са заменени със съчми за глиган, както и т.нар. “Свинска рулетка” - същността, на която се изразяваше в това, всеки от участниците да награби кървавицата, която не е заразена с трихинилоза.
Половинката на Румян, Пенелопа Клатикрушева – Глигова, беше не само всестранно развита личност, но и полифункционална феминизирана съпруга. Занимаваше се с благотворителност, имаше собствена фондация, подпомагаща производителите на праз-лук и нишадър, и се изявяваше като галерист и певица на “Флоклорни шансони”. Последното представляваше нов музикален жанр, който безспорно беше измислен от Пенелопа, но гордостта от тази иновация, надминаваше чувствително художествената стойност на творенията й. Така например, тя успешно изпълняваше, по сватби и кръщенки, песента “Бяла роза”, като наслагваше упорито синбеци от популярни френски шлагери, а често като бек-вокали в рефрените й, “подлагаха” приглушените гласове на Шарл Азнавур, Едит Пиаф, Жилбер Беко, Салватор Адамо, а в по-модерните техно-бийт аранжименти, и на Жо Дасен.
Изградил вече стабилната семейна среда, за Румян не оставаше нищо друго, освен да наложи ред и просперитет и сред съселяните си...
/Следва – “Румян открива предизборната си кампанията...”/
