Есен...

Септември бе и златна есен беше...напрегнат бях, защот’ми съ сирьеше.
Забързан аз по улицата крачех, от зор и болка тихичко си плачех.
Със ситни стъпки бавно приближавах – и да не се наакам тайно се надявах!
Понякога с подскоци и прибежки, туширах хитро напъните тежки.
И “гълъбчета” пусках и салюти – защо ги ядох тия чушки люти?!

Накрая не сдържах се, гледм ниша, но сепнах се – “С какво ще се избриша?!”
Огледах се, край мене все елхички, наострили за моя гъз бодлички!
Добре, че златна есен бе настала и с мека шума почвата застлала.
Приклекнах тихо, мина всичко гладко, не го усетих, беше много рядко.

Огащих се доволен и олекнал, от туй що бях направил зорлем клекнал.
Ех, златна есен беше, капеха листата и аз оставих диря на Земята...

За животните с любов...

Падането на сексуалните табута и либерализацията на обществените възгледи, изкара на бял свят една малка общност, за която доскоро единственият душевен отдушник беше неделното предаване на Росица Кирилова – “За животните с любов”.
Това доведе до остра нужда от социално, а така също и от правно регламентиране в отношенията “човек – животно”.
Аз обаче ще подходя от друг аспект и ще се опитам да ви нахвърлям в щрихи генезиса и развититето на човешкия мерак и целеустременост в предпочитанието на животинските ласки.
И така, реших да се спра на две от най-често предпочитаните за интимни партньори животни – козичката (Capra hircus palustris) и овчицата (Ovis aries palustris).
Наскоро проведено проучване на СЗО сочи, че около 10% от половосъзряващото население от мъжки пол, предпочита за своя първа сексуална партньорка, представител на един от двата гореспоменати вида.
Първите сведения за отглеждането на овце и кози датират от времето, когато по нашите земи са живеели Траките. На голяма част от откритите археологически находки от онова време, предимно ритони и фиали, се виждат изображения на овце и на кози глави.
Траките са използвали овцете и козите като “разменна монета” в търговията си с други племена. По-късно с напредване на стоково-паричните отношения, дребният добитък се утвърдил като ценен стопански източник на мляко, месо, кожи и вълна. Овцете и козите освен средство за препитание, били и ценна зестра, както и военна плячка.
Много по-късно, по време на турското робство, голяма част от данъците и налозите, били събирани в натура. Една от основните форми на тази данъчна политика, бил т. нар. “беглик”. Той представлявал налог върху овцете и козите в размер на приблизително 1/15 от стойността на притежавания дребен добитък.
По всичко изглежда обаче, че още от древността овцете и козите са използвани и за утоляване на сексуалните нужди на хората.
В легендата за Орфей намираме сведения за страста на митичният пастир и музикант, към подопечните си чифтокопитни рожби. Още Павзаний в “Описание на Елада” разказва за култа към тракиеца Орфей и затова как той винаги е бил изобразяван заобиколен от зверове, които били привличани от песните му. Дали пък митичният тракиец не е посягал и на други животни? Това ние не може нито да твърдим със сигурност, нито да отхвърлим. Факт е обаче, че нерегламентираните му отношения с представителите на фауната, кара дори нимфата Евридика, да го сиктирдоса и да избяга далеч от него, в царството на сенките.
Траките разказвали, че славеите, които имат гнезда върху гроба на Орфей, “пеели някак по-сладко и по-мощно”, а Македоните, които обитавали земята под планината Пиерия и града Дион, пък разправяли, че “Орфей бил убит там от жените”. Което звучи някак логично, предвид пренебрежителното му отношение към техните нежни ласки.
Впечатляваща е и описаната притча за цар Давид, при когото отишъл ангел-пророк Натан, който му казал: “Един човек имаше 206 овце, а аз имах една. Той ме уби и взе моята овца. И Соломона от нея роди... Този човек си ти!”. Коментарът тук чини ми се е излишен...
През Средновековието, във времето на инквизицията прелюбодейците, които извършвали сношения с животни, били изгаряни на клада заедно със самото животно, с което са съгрешили. Романтично, нали?!
По време на т.нар. Първа религиозна война, изправила едни срещу други хугеноти (френските протестанти) срещу католици, средновековни летописци свидетелстват, че при обсадата на Лион (1562 г.) италианските войници се съвокуплявали с овце. На сексуалните контакти между войници и животни се гледало като на по-малкото зло от секса с проститутки.
Доказателство, че войската и чифтокопитните са неразривно свързани, намираме и в традициите на празника “Гергьовден”. Св. Георги, освен като патрон и закрилник на войската, се почита и като пазител на пастирите и стадата.
Култът към овцете и козите по нашите земи е намерил израз и в някои географски наименования, както и в наименованията на някои селища.
Например с. Овчеполци, което се намира североизточно от град Пазарджик. До селото е разположена местност наречена “Овчите хълмове”. Тук веднага бихме могли да направим аналог с mons veneris, сиреч “венериния хълм”. На един от тях има останки от крепост. Легенда разказва, че тук е живял Константин. Той бил византийски император, свален от брат си. Бил заточен в крепостта. Като дошъл Константин, донесъл със себе си и част от съкровището си, което укрил в подземието на крепостта. Не минало много време и той бил нападнат. Хората му успели да отблъснат врага. През нощта обаче, нападателите запалили много свещи и ги положили върху главите на овце. Подкарали стадата към крепостта. Като видял огромната “войска” Константин избягал от крепостта, изоставяйки всички скъпоценности.

В наши дни, колкото и толерантно да се отнася обществото към сексуалните предпочитания на околните, все още се наблюдават някои ограничения на личностните предпочитания.
Например в щата Арканзас дори оралният секс се счита за содомия! Това разбира се има и своето логично обяснение - в църковната и религиозна литература, “содомити” са били наричани всички хора, които са извършили “непродуктивни” сексуални действия, в това число и орален секс, и мастурбация. Малко по- на североизток обаче – в Уест Вирджиния, законите позволяват човек да прави секс с животно при условие, че то “не надвишава 18 килограма”?!!!
Последното изглежда хуманно, предвид факта, че с това ограничение се гарантира физическото оцеляване на животното.

В заключение бих искал да цитирам известния социолог Ерик Андерсън, който казва: „Само при хората категориите на хомосексуалност и хетеросексуалност са социално конструирани... Животните нямат сексуална идентичност. Те правят само секс.“
Крайно време е сексуалният контакт между човек и животно да бъде реабилитиран!
Затова правете любов – не война!


* Ако тази бе-е-е-е-е-седа ви се е понравила, посетете ме-е-е-е-е отново!

Използват ли ескимосите “Пясъчни часовници”?

“Инуитите”, както собствено се нарича този горд народ, издънка на храбрия пернишки воевода Кракра, добиват популярност по нашите земи през втората половина на миналия век.
Първата група пристига у нас по програмата за обмен – “Скреж срещу киреч” и се включва ударно в изграждането на Димитровград, “Кремиковци” и прохода “Хаинбоаз”. Впрочем, поради използваната за пръв път от братския инуитски народ уникална строителна техника и до ден днешен, въпросният проход се преминава винаги при тежки метеорологични условия и при задължителното използване на вериги, а като продължител на традициите на своите строители, “Кремиковци “замрази” трайно производствените си мощности!
Част от младежите изпратени с образователна цел в България, както се досещате започнали обучение в завода за хладилна техника “Мраз”.

Някои от по-предприемчивите инуити, стартирали “часпром”, предлагайки евтини превози с кучешки впрягове, но влезли в остър конфликт с част от състудентите си от виетнамския контингент, (затова кой е с по-дръпнати очи), следствие на което, кучетата им мистериозно започнали да изчезват и стопанската им инициатива замряла.
Притиснати от икономически нужди, недостига на средства и оскъдните стипендии, едва покриващи разходите им за отопление, и растящите им задължения към “Топлофикация”, инуитите се захванали с продажбата на бързооборотни стоки.
Търговският им нюх и безпогрешната им пазарна ин(т)уиция, тутакси спряла взор върху една от все още неразработените пазарни ниши – пласирането на сладолед “Ескимо”. Разбира се, нарастването на популярността на продукта и стремежът им към утвърждаване на марката, наложило нови пазарни похвати.
Част от тях включвали и промяната на имената на заетите в бранша – останало в историята, като “Ескимоският Възродителен процес”.
Понеже традиционно недоверчивият български потребител често обърквал “инуит” със “синузит”, се наложило, представителите на гилдията, да прибегнат до стар комерсиален трик, задължавайки всеки търговец, да присвои името на продукта, като свое собствено. Така инуитите се нарекли “Ескимоси” и в кратки срокове, успели да монополизират целия пазар.

Тогавашната икономическа обстановка и спъващите стопанската инициатива изисквания на “плановата икономика”, обаче поставили пред тях нови пазарни предизвикателства. Органите на стопанска милиция, всячески се стремели да пресекат спекулативното покачване на цената на “Ескимото”.
На ескимосите категорично бил забранен over time-ът! Това се оказало сериозен проблем за тях, предвид факта, че те не познавали устройстовото на часовниковия механизъм.
Това наложило последните, да прибегнат спешно до намирането на часови ориентир.

По техните ширини отколе се знаело, че щом Ани Салич се появяла в новинарската емисия, значи е станало привечер... поне за около 6 месеца. А когато Миуен Цветков, “изгреел” на екрана на семейния приемник, значи е време да станат и да си потърсят работа... за следващата половин година. И това за тях бил единствения времеви нишан...
Логично възникнал въпроса, как ескимосите да се ориентират в новосъздалата се обстановка, за да могат да фиксират работното си време?!

Секретарят на студентският съвет на ескимосите, по това време Арнакуагсак Сиарнак по прякор “Леденият”, бил известен в родината си с това, че поглъщал несметни количества лед – при това директно от песъчливите, сковани в дебел мръсен лед сипеи, глетчери и ледници. Разбира се, в условията на минусови температури той не сещал тежестта на седиментите и примесите, които приемал заедно с кубчетата и висулките лед. Но тук, от температурната разлика, настъпило топене, което довело до образуването на утайки и седиментни уталагания в бъбреците и пикочопровода му.
Все по-често простатата започнала да го арлармира, но интересното в случая било, че го правела винаги в точно определен час! Ето така “Леденият”, съвсем естествено се превърнал във времеви указател за своите сънародници. Винаги след сутрешното си кафе на клечка, в точно определен час, остра болка прерязвала слабините му и той припкал до 5-литровия буркан от Царска туршия, за да изхвърли утайките и пясъка насъбрани в отделителната му система. Сетне с облекчение въздъхвал и успявал да удържи следващия наплив на отделителната си активност чак до късния следобед, когато отново подпрян от болезнени бъбречни контракции, изхвърлял поредната доза пясък от бъбреците си. Изхвърленото количество било винаги точно толкова, че да напълни буркана до ръба с пясък и наноси. Постепено, сънародниците му открили закономерността и тя започнала да им служи като безпогрешен времеви ориентир.
Ето така, мили приятели се появил и “Ескимоският пясъчен часовник”...

Щрихи и Размисли за Шишенето...

Шишенето е социален феномен! То одавна е надминало смислово и съдържателно, чисто репродуктивната си функция...
От дълбока древност, през средновековието, та до наши дни, шишенето е основен инструмент на дипломацията. Спомнете си само, колко съюзи е скрепило шишенето?! Колко управляващи династии са разменяли родственици, в името на “мира и разбирателството”, Да, ама не – зад всичко това прозира голямото “Ш”. Щото, когато някой владетел си взима благородна булка, той си я взима за да я шиши нали, а не за да позира с нея на разни придворни портретисти, самозвани скулптури, или за да я слагат по копюри на банкноти, или да я секат по “ръждави” монети.
Нима цар Калоян е приел за своя съпруга куманката Целгуба, сестра на куманския вожд Манастър, покръстена по-късно на Мария, ей така заради едното приятелство? За да си я води на МОЛа и да му пие от паричките, да му тръцка в креватчето и да се хашлосва по СПА процедури?
Или пък цар Михаил, синът на Константин ШИШ-ман, дето заебал жена си Неда, дъщерята на сръбския крал Милутин, и взел да си шиши Теодора, жена на Светослав, за да покаже някак си на сърбоманите, че от българката по-арна за шишене нема!
Та заради едното шишене, да земе оня улавец сръбскио крал Стефан Неман, да тръгне да мъсти на Михаила, българския цар, задето сестра му Неда е била изшишена... Последното комай идва да ни илюстрира, че шишенето е в основата не само на мира и разбирателството, ами и на войната и раздора!

Make love not war!* … “Шишете се, не се тепайте!” - дето имаше една мисъл на Ломоносов...

Ами хубавата Елена?! Да вземе оня Парис (пра-пра...дядо на Парис Хилтън, която също става за шишене), та оня ми ти лонгурин, да я изшиши, привсе, че тя ужким била женена, разбирай се шишила с цар Менелай, владетел на Спарта. Брат му Агамемнон, па и той да не остане по-назад, да вземе да се ожени за сестрата на Елена, Клитемнестра, та да си станат баджанаци (кат’ ние с Божо как сме си) – та оттогава да тръгне поговорката – “Който има бълдъза, шиши два гъза!”...
Да не говорим в религиозен аспект, какво влияние е оказало шишенето!
Сигурно заради едната кирлива ябълка Господ решава да изгони Адам и Ева от Райската градина? Не уважаеми, причината тук е ясна, разбира се официалната версия гласи, че двамата са напъдени, задето са си позволили да повдигнат въпроса за ГМО и по-специално лустросаните ябълки в небесното стопанството. Но на всички нас е известна истинската причина – тази която е накарала Ева да пусне на Адам да я изкуши(ши) със змията си!
Чунким некой в древността щеше да се кланя ей така на богинята на любовта (респективно и на шишенето, защото знаем древната мъдрост, че... “има ли любов, ебането е неизбежно!”). Нима някой би се поклонил доземи пред статуята на Венера Милоска, ако тайно не желаеше да надникне под пешкира й, за да зърне ШИШарката й? Ами тя завалийката, самата Венера Милоска, да земе от мерак, зажадняла за шишене, да почне да се пипа ли пипа, да се гняви, да си посега, та да накара жреците от срам да й счупят ръчичките, да й счупат! ... та сега наместо в “Дома на инвалида” у Париж, са я настанили под неква стъклена пирамида, неколко пресечки по-надолу и то без да й издадът ТЕЛК!

Та стигайки до любовта, не може да не засегна трагедиите разбили толкова сърца, белязали толкова житейски съдби!
Ромео и Жулиета, сещате ли се? Ония две влюбени гълъбчета, дето заради едното шишене, при това не да кажете кой знае кво, ами е така – на бърже, на балкона, под дъжда, на течение и ветър.... кво да продължавам, и това ако е шишене! Ама йок- оня Капелио Капулети, бащата на Жулиета, да земе да разбере, да земе да се напие, па да земе да изшиши щерка си... или па да не беше точно така?! Както и да е, контрата остава у Монтеки, а за нас остава поуката – “Битият бит, шишнатия си е....” нали!

И понеже се хванахме на литературна вълна, нека го разгледаме и оня образ, с мустачките...Мнеее, не Милко Калайджиев, а онова поетчето – Пейо Яворов.
Ееей, гявол голям, мераклия и коцкар. Да вземе да ги шиши тия двете гуспойци, па и по имена ги избрал да са му лесни, с четири букви – да ги не бърка – Мина и Лора... нещо като Коте-Пате... Ама му знае устенцата, да вземе като разбрали една за друга, та да почне да ги шантажира... да ги заплашва, че видите ли всички по тая грешна земя, щели да научат какви са шаврантии – “...Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях...”, а той завалията видиш ли – чииист, чииист! “Две хубави очи”... айде моля ти се – Воайор! Предвестника на Биг Брадър...
Яворов, Яворооов... “ти, коуко си доуееен”!