Използват ли ескимосите “Пясъчни часовници”?

“Инуитите”, както собствено се нарича този горд народ, издънка на храбрия пернишки воевода Кракра, добиват популярност по нашите земи през втората половина на миналия век.
Първата група пристига у нас по програмата за обмен – “Скреж срещу киреч” и се включва ударно в изграждането на Димитровград, “Кремиковци” и прохода “Хаинбоаз”. Впрочем, поради използваната за пръв път от братския инуитски народ уникална строителна техника и до ден днешен, въпросният проход се преминава винаги при тежки метеорологични условия и при задължителното използване на вериги, а като продължител на традициите на своите строители, “Кремиковци “замрази” трайно производствените си мощности!
Част от младежите изпратени с образователна цел в България, както се досещате започнали обучение в завода за хладилна техника “Мраз”.

Някои от по-предприемчивите инуити, стартирали “часпром”, предлагайки евтини превози с кучешки впрягове, но влезли в остър конфликт с част от състудентите си от виетнамския контингент, (затова кой е с по-дръпнати очи), следствие на което, кучетата им мистериозно започнали да изчезват и стопанската им инициатива замряла.
Притиснати от икономически нужди, недостига на средства и оскъдните стипендии, едва покриващи разходите им за отопление, и растящите им задължения към “Топлофикация”, инуитите се захванали с продажбата на бързооборотни стоки.
Търговският им нюх и безпогрешната им пазарна ин(т)уиция, тутакси спряла взор върху една от все още неразработените пазарни ниши – пласирането на сладолед “Ескимо”. Разбира се, нарастването на популярността на продукта и стремежът им към утвърждаване на марката, наложило нови пазарни похвати.
Част от тях включвали и промяната на имената на заетите в бранша – останало в историята, като “Ескимоският Възродителен процес”.
Понеже традиционно недоверчивият български потребител често обърквал “инуит” със “синузит”, се наложило, представителите на гилдията, да прибегнат до стар комерсиален трик, задължавайки всеки търговец, да присвои името на продукта, като свое собствено. Така инуитите се нарекли “Ескимоси” и в кратки срокове, успели да монополизират целия пазар.

Тогавашната икономическа обстановка и спъващите стопанската инициатива изисквания на “плановата икономика”, обаче поставили пред тях нови пазарни предизвикателства. Органите на стопанска милиция, всячески се стремели да пресекат спекулативното покачване на цената на “Ескимото”.
На ескимосите категорично бил забранен over time-ът! Това се оказало сериозен проблем за тях, предвид факта, че те не познавали устройстовото на часовниковия механизъм.
Това наложило последните, да прибегнат спешно до намирането на часови ориентир.

По техните ширини отколе се знаело, че щом Ани Салич се появяла в новинарската емисия, значи е станало привечер... поне за около 6 месеца. А когато Миуен Цветков, “изгреел” на екрана на семейния приемник, значи е време да станат и да си потърсят работа... за следващата половин година. И това за тях бил единствения времеви нишан...
Логично възникнал въпроса, как ескимосите да се ориентират в новосъздалата се обстановка, за да могат да фиксират работното си време?!

Секретарят на студентският съвет на ескимосите, по това време Арнакуагсак Сиарнак по прякор “Леденият”, бил известен в родината си с това, че поглъщал несметни количества лед – при това директно от песъчливите, сковани в дебел мръсен лед сипеи, глетчери и ледници. Разбира се, в условията на минусови температури той не сещал тежестта на седиментите и примесите, които приемал заедно с кубчетата и висулките лед. Но тук, от температурната разлика, настъпило топене, което довело до образуването на утайки и седиментни уталагания в бъбреците и пикочопровода му.
Все по-често простатата започнала да го арлармира, но интересното в случая било, че го правела винаги в точно определен час! Ето така “Леденият”, съвсем естествено се превърнал във времеви указател за своите сънародници. Винаги след сутрешното си кафе на клечка, в точно определен час, остра болка прерязвала слабините му и той припкал до 5-литровия буркан от Царска туршия, за да изхвърли утайките и пясъка насъбрани в отделителната му система. Сетне с облекчение въздъхвал и успявал да удържи следващия наплив на отделителната си активност чак до късния следобед, когато отново подпрян от болезнени бъбречни контракции, изхвърлял поредната доза пясък от бъбреците си. Изхвърленото количество било винаги точно толкова, че да напълни буркана до ръба с пясък и наноси. Постепено, сънародниците му открили закономерността и тя започнала да им служи като безпогрешен времеви ориентир.
Ето така, мили приятели се появил и “Ескимоският пясъчен часовник”...